Пламен Константинов попрекали, взе се май за вся и всьо

Не мислех да коментирам каквото и да било, но то бива бива, ама пък някои хора взеха да се уливат. Не е хубаво да се самозабравяш и да летиш в облаците, ама май на един такъв се рее сега новият старши треньор на националния отбор по волейбол. Да, говоря за същият този, който винаги е бил любимец на феновете и със сигурност ще си остане такъв. С всичките му положителни и отрицателни черти, разбира се – Пламен Константинов.

Няма да коментираме успехите му, защото те са ясни и всеки знае какво е дал и направил за националния отбор на България. Но последните му изказвания по някои теми, ще си позволя да ги нарека с по-меки определения – недодялани и несериозни.

Какво имам предвид?!

Винаги съм харесвал хора, които говорят директно, без недомлъвки и заобиколки, какъвто е и Константинов и затова ще бъда и аз такъв. Някои ще ме разберат погрешно четейки това, и ще мислят, че нападам Пламен Константинов по една или друга причина или де да знам какво ще им се роди във въображението. Не, просто казвам това, което мисля и което зная, защото вярвам пак повтарям, че нещата трябва да се казват, а не премълчават.

Константинов си позволи да нападне Матей Казийски. Отново. Че даже се и поувлече обяснявайки, че ситуацията била подобна с тази на Димитър Бербатов. И така, както я е подкарал да продължи с напусналите по хандбал, ватерпол, жмичка, джилит… не за друго, а защото е очевидно наясно с всички спортове и състезатели и причините за напускащите.

Хубаво би било, преди да използва някои примери, поне да се поинтересува. Ако няма време да чете, то поне да попита по-запознати какъв е случаят с Митко Бербатов. Защото е най-лесно да се изцепиш, че той избрал клубния отбор пред националния, защото някой нещо му казал и той се обидил. За играч, който е обличал националната фланелка стотици пъти, сам знае какво означава това за един състезател. И меко казано е несериозно, тъпо и идиотско подобно изказване. Не само, защото не кореспондира и грам с реалността за причината за отказа на Бербатов, но и най-малкото, защото не е колегиално. Друг е въпросът пък, какво прави за Родината си същият този, който предпочита да се пази за клубния си отбор или да лежи под някоя палма, а не да е на лагер с националния. И при това го прави от 2008-а година насам. Да, говоря за фондацията на Димитър Бербатов за стимулиране на даровити български деца. Всеки може да се запознае какво прави и са направили Бербо и фондацията не за едно или две, а за стотици вече български деца от 6 години. За благотворителността му, пък въобще няма да отварям дума. Защо не играе за България?! Повярвай, играе му се, но му се играе за „истински национален отбор на България”. Мнозина знаят за какво говоря, така че нека не се правиме на много знаещи и разбиращи.

Нищо лично, но дори и сега Бербатов прави много повече за България от Константинов, а някога да го догони-съмнявам се. Но да не изпадам повече в интровертност на духа, каквато е запазената марка на една женица, попаднала някъде си, в нещо, което няма нищо, ама това е друга тема.

Що се отнася до атаката му срещу Матей Казийски, добре. Тук вече е в свои води. Все пак говориме за волейбол, за състезател по волейбол, въобще в гьолчето сме си. Матей не съм и очаквал да тръгне да отговаря на Константинов и създаването на цялата тази драма около евентуалното му завръщане. То бяха смс-и, готвеха се срещи, въобще всичко „облечено” в едни напрягащи обикновения фен до полуда нерви. И накрая какво-нищо. Всичко е както си беше, само че видите ли Казийски предпочита плажове, джакузита, палми, а не България. Всъщност трябва да се прави все пак разлика и между това дали играеш за България и дали играеш за националния отбор. Усещате ли тънката разлика и смисъла?

Съгласен съм с Константинов за едно. Матей трябва да играе, но да играе само и единствено за България. Така както го правеше в продължение на 13 години без почивка лятно време. А не за клубен отбор наречен „национален отбор” по обясними причини. Самият Матей нееднократно е заявявал своето желание да се завърне и облича фланелката на България, но… обстоятелствата са ясни на всички. Матей Казийски е готов по всяко време да излезе и играе за България. Със същият онзи поглед в очите, с онази ярост, както на олимпийската квалификация с Франция, когато се нагърбваше и викаше на Жеков в най-решаващите моменти: „Дай ми я”. Но и трябва да е ясно, че този мач може би е или ще бъде последен в неговата кариера като състезател за България. В „националния отбор” той няма да се върне за нищо на света и това е ясно като бял ден. Така че, ако разберете разликата между това да играеш за България и да играеш за „националния отбор”, сте разбрали и какъв избор и защо е направил Казийски. Да припомним ли само случаят с онова прословуто решение на Управителния съвет на БФВ от 10 февруари 2012 година, с което правата на Матей Казийски се връщаха в „Славия” отменяйки решение от 2007 година. Нали се досещате, какви щяха да са последващите стъпки с това решение и какви щяха да са последиците за един не просто играч, а просто за един обикновен човек, та казвал се той и Матей Казийски. Матей щеше да плаща неустойка от минимум 5 млн. евро или по друг начин казано – роб до гроб и просяк цял живот. При това решение взето на несъстояло се заседание. Да припомням ли, че по това време Матей Казийски играеше за националния отбор и дума не бе обелил срещу БФВ? Какво доверие можеш да имаш на такива хора, а? Как да се довериш да излезеш и играеш, след като не знаеш дали утре като те нарочат няма да ти измислят някой допинг или спретнат друга подобна машинарийка. Всъщност, Константинов коментира ли тази ситуация???

Схващането на Константинов, че само който участва в един процес, може да направи промени-ще го коментирам с един въпрос: „Какво промени състезателят, капитанът, звездата на българския волейбол, човекът Пламен Константинов в българския волейбол през всичките години?” А да не забравям, че се отказва и два-три пъти от националния отбор недоволен от някои решения на БФВ и после се връщаше. Предполагам, и напълно сериозно съм убеден, че е в името на онези стотици хиляди, които го обичаха, заради това, че Пламен Константинов е просто Волейбол. И малко се получаваше „Иди ми, дойди ми”, а промяна никаква. А какво се случи в Пекин, когато съм убеден, че толкова българи колкото следяха Световното в САЩ94, следяха и ситуацията около „Нашият капитан”, за който пусто чудо някой пусна слух, че искал да става шеф на федерацията? И пострадалите кои бяха и виновните кои бяха? Кои? Нека припомним – пострадаха стотиците хиляди, милионите фенове и един отбор, а виновният е Пламен Константинов. И тук трябва да е ясно, че не е виновен Константинов, но той изяде л…та. И сега мнозина са убедени и останали с убеждението, че са използвани забранени стимуланти от Константинов. Петното му е лепнато, а виновниците за цялата ситуация тогава, бяха доволни. А как бе прекратена кариерата на Пламен Константинов в националния отбор и под чие давление? Това ли заслужават/ха двама от най-големите български волейболисти за всички времена. Намирате ли някакви прилики, преценете вие.

Нека бъдем все пак и малко по-реалисти. Знаем отношението на някои хора, които се изказваха за „голямата уста на Гибона” и в началото търсеха начин да я запушват, но след това видяха, че това са само думи, без действия и последствия и оставиха нещата ей така. Както се казва: „Кучето си лае, кервана си върви” или пък: „Като ми пееш Пенке ле, кой ли те слуша”. Големият капитан, големият играч и човек не просто говори и обяснява, а и отстоява. До тогава, докато правдата възтържествува.

Успехите с трикольора, радостите и усмивките са си успехи и тях никой не ги отрича, но какво остана след това?!

Очевидно е, че се откъснал от родната действителност, след като си позволява подобни коментари. В България било пълно с талантливи момчета на по 19-20 години, но нямало кой да ги развие. В тези условия, при които работят клубовете и това, което правят и произвеждат е много. Убеден съм, че дори преди 30 години условията са били в пъти по-добри от сегашните. Дали е наясно Константинов, че две трети от клубовете едва скалъпват положението с участие в първенствата и изкарват с 10 топки и една мрежа цяла година. Толкова топки къса „Губерния” в рамките на седмица до две най-много, а годишният бюджет на неговия клуб е почти 5 пъти бюджета на абсолютно всички клубове у нас в Супер лигата (без милионния КВК Габрово) събрани заедно. Разбира се, това не е база за сравнение, но е все пак някакъв ориентир. Ако визира работата на българските треньори, донякъде бих се съгласил. Но пак се връщаме на изходната позиция – липсват условия, за да задържим качествените специалисти в България. А такива имаме и ще посоча само два примера – Георги Петров и Виктор Карагьозов.

Друго, вече неприятно от устата на Константинов е, че клубовете се интересували на момента колко пари можели да изкарат от даден играч. Елементарно. Защото Утре за този клуб може и да няма. И този играч ще спаси своя клуб поне за няколко месеца. А защо да няма Утре?! Защото се връщаме в изходната позиция – условия, финансиране. Един клуб отглежда някой свой талант като цветенце в саксия с надеждата, че след 3-4 или 5 години ще може да се подпомага финансово чрез него. Трагедията в школите е пълна, безпаричието е ужасно, професионалните волейболисти/ки играят за по 600-700 лева на договор за 7-8 месеца, а треньорите и за по-малко. Убеден съм, че в подобни условия Константинов не би издържал и 10 дни, а какво остава да работи с цели. БФВ в този му вид се вълнува от години основно от „златната кокошка” – мъжки национален отбор и видяхме къде отиде женският национален отбор. Да не говорим за вътрешното първенство при жените. На път да последва женското направление е и мъжкото и е въпрос на 2-3 години. Разрухата в клубовете продължава и ще продължава, а там са тези, които коват играчите за националния отбор. Няма клубове, няма национален отбор. Задава ли си въпросът Пламен Константинов: „Защо спонсорите избягаха и бягат от волейбола. Защо отиват например в далеч по-неуспешен спорт като баскетбола и даже увеличават инвестициите?” Убеден съм, че знае много добре отговорът. „Първенството било трагедия. Нямало стратегия…” А защо не чухме нито дума, за виновниците за това състояние. Защо? И по-важното е, не просто да говориме и посочваме виновните, а да предприемем и конкретни действия. Иначе пак се връщаме на познатото – „Кучето си лае, керванът си върви” и „Всяко чудо за 3 дни”. Защото, казано от старши треньорът на националния отбор, от една от емблемите на българския волейбол, от Капитанът, От Гибона, от личността Пламен Константинов, звучи вярно, истинско и с голяма доза тежест, но без конкретни действия, си остава просто „бръщолевене”.

Затова е крайно време, красивите думи и пожелания да се „обличат” и в действия. Защо ли? Защото в българския волейбол, властта струва точно… 10 топки.

Иначе, успех от все сърце желая на Пламен Константинов в треньорската професия. И нека води отборът така, както го водеше като капитан. Само тогава може да чакаме успехи.

П.П. Моля да ме извините за допуснатите пунктуационни, правописни и всякакви грешки, но вече сме в малките часове на нощта :)

Снимки: Спортал, интернет

About Admin

No information is provided by the author.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>